Компютърни Науки

Без да се разливам много-много. Минималния бал за КН в СУ на първо класиране е 28,20. Моят бал е 28,20. Останалото е ясно.

П.С. Много се радвам!!!!!

Нужен

От всички неща, с които може да си осмисляш живота, това да си нужен някому е едно от най-неприятните за околните. Всъщност, повечето неща, с които се извиняваме за това, че сме тук, са именно това да си нужен на някого/нещо, маскирано под една или друга форма. Аз съм тук, за да се грижа за X. Аз съм тук, за да защитавам каузата Y (защото съм ѝ нужен). Аз съм тук, защото… В крайна сметка какво бихме били без тези неща? „ОКАЯНИ ГЪЛТАЧИ НА ХРАНА“, казва Смърт в „Музика на душата“. Ужасно, нал’ тъй? Жалък, кратък животец, прошарен с незначителни събития, които мислим за много значими. Как да не се изкушиш да му потърсиш смисъл. Да го оправдаеш. А най-добре се усеща значимостта ти, ако си важен за някого (или нещо). Тогава ти самия ставаш Някой. Едва тогава започваш да усещаш себе си.

Не всичко е пари, приятелю…

My blog is worth $1,129.08.
How much is your blog worth?

Колко струва „Чукча не читател“? Из някои блогове стои бутонче, което автора е сложил, за да се изфука „моят блог струва еди-колко си“. Съществува система, която оценява блога по определени критерии (какви точно, не можах да схвана), всичко е теоретично разбира, се. Та, реших да видя колко струва скромното ми блогче. 5$? 15$? Чувам ли 100$? Да си призная, очаквах да видя една хубава 0. Но не би. Защото, според някакви си изчисления блогът ми „струва“ 1129 долара! За двадесетина публикации на кръст и почти никаква четаемост. Аз съм си най-редовния читател, което май е високотехнологична форма на шизофрения, но това е друг въпрос… Това показва, че или съдържанието, публикувано в Интернет струва доста и има потенциал, или системата за нищо не става. Но не е зле, над 1000$ все пак. Само да не съм чул приказки за черпене!

Математика II

Свърши вече. Последен кандидатстудентски изпит за 2008. И за следващите няколко години, надявам се. Казват, че нещата се получавали от третия път. Ако това е вярно, ако и сега не се получат както трябва не знам кога. Но пък, човек винаги може да си каже „Каквото – такова“. Смятам, че този път се представих най-убедително, запазвайки бавния и сигурен прогрес. Няма да има чудеса, но все пак ще е по-добре от преди. Ех, ако имаше още 2-3 изпита можех и 5,90 да хвана. Но няма как. Само три дават, даже и те не са малко.

Интересна е секретността при този изпит. Искаха задачите заедно с писмените работи. На мен пък не ги поискаха, аз си ги взех, какво пък. Дано само да не ме изрежат за това (няма, няма, ооо, ооо…). Чудя се какво ли е провокирало тези мерки. Нямаше и решения за продан (след изпита, имам предвид ), но това било поради дезорганизация, по-скоро. Задачите и решенията – тук. Първа е любопитна, от една страна е много лесна, от друга – има за досещане. На мен ми се сториха най-лесните досега (от трите изпита), но това си е моето субективно мнение. Ще разбера дали наистина са ми били лесно след десетина дни.

Важното е, че мина, оттук нататък, до 5 август, само напрегнато очакване. Чудя се дали да не изгоря ритуално сборниците по математика. Сценката би била интересна. Пентаграми, хвърчащи листи със задачи, игрив огън, аз, нареждащ над огъня и отричащ се от всички помощни теореми, правила и чертежи. Анатема!… Лапешки истории. Въртят ми се някои идеи какво да правя, докато очаквам резултати, а и какво въобще ще правя нататък, поне засега. Така или иначе мисля, че петилетката ще завърши добре. Няма да я преизпълня, но какво пък, „колкото – толкова“.

Не губи кураж…

…идва нов тираж. 5,10 на Математика – I в Софийски университет. Идния Четвъртък – повече.

Редактирано: Над мен има 96 човека. Което означава, че съм се справил по-зле от предния път, въпреки, че реших повече задачи. Все пак (теоретично) оценката ми е предостатъчна за ФМИ, така че няма страшно

Математика I

Отново в София, отново изпит. Отново друсане по влаковете. Отново закъснения… Благодарение на БДЖ и на малоумието си успях да закъснея с 40 минути за среща. Какво пък, бях предупредил, че има риск от подобни неща. Важното е, че срещата се състоя и беше много приятна. Другото приятно беше срещата ми с една моя леля. Забележителен човек. Хората, които се интересуват от езотерика и учения винаги са ми били интересни, разговорите с нея бяха страхотни. Но причината да ида в София беше първият изпит по математика в Софийски Университет.

10 юли, рано сутринта. Аз бодро крача по Пиротска, дъвчейки кашкавалка. После бодро крача по Цар Освободител, дъвчейки кашкавалка. После… Както и да е, важното беше, че се чувствах спокоен и си прекарвах добре, времето беше чудесно, а вече започвам да свиквам със София. Трафик, коли, хора, какво пък? Град като град, по-голям, иска малко по други мащаби на мислене, но смятам, че спокойно мога да го поместя в главата си.

Стигам до СУ, пред входа има тълпа. Нормално. според някои сме били 1694 кандидати, според други – 1699. Естествено, не всички бяха в Ректората, но си бяха доста. Организацията беше чудесна. Седнахме, дадоха ни задачите по някое време, после по някое време изпита свърши. Задачите не можах да намеря из Мрежата в свестен формат, когато ги открия ще включа и връзка – ето ги и задачите.Любопитното е, че има и две анулирани работи, поради „опит за преписване“. Момчето се оплака във форума на СУ, че било станало недоразумение, но няма как, късно е вече, догодина пак .

А какво направих аз? Ще разбера след около 10 дни, вероятно. Във всеки случай смятам, че се справих по-добре от предния път, но трябва да се постарая още повече на Математика II. И определено не се чувствам сдухан, както след предния изпит. Просто там имах твърде големи очаквания от себе си, без особени основания, да не говорим за стреса, все пак ми беше първия кандидатстудентски изпит въобще. Сега беше по-спокойно и по-добре. Скоро ще разбера дали наистина е било добре.

На връщане се помотах из града и си купих „Жътварят“ на Тери Пратчет. Книгата е страхотна. Бях я чел преди доста време, като малък, а тогава идеите, заложени в нея просто е нямало как да бъдат осъзнати. Сигурно и сега не са осъзнати напълно, но какво пък. Ще я препрочитам често, така или иначе.

След две седмици пак ще съм в София, след два месеца – също, само че тогава ще е за по-дълго. За доста по-дълго. А дотогава… Май ще трябва да намеря някой за кафе из Ямбол, не ме свърта вече. Anyone?

Boom De-Yada, Boom De-Yada…

Днес, получавайки си петъчната доза XKCD попаднах на това:

I love the mountains!

I love the clear blue skies!

I love big bridges!

I love when great whites fly!

I love the whole world!

And all its sights and sounds.

Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada, Boom DE YADA!

I love the ocean!

I love real dirty things!

I love to go fast!

I love egyptian kings!

I love the whole world!

And all its craziness.

Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada…

I love tornadoes!

I love arachanids!

I love hot magma!

I love the giant squids!

I love the whole world!

It’s such a brilliant place!

Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada, Boom De Yada…

Страхотно е и създава настроение! Особено ако си фен на Discovery Channel. И посланието си е страхотно. Светът е просто изумителен! Стига да имаш очи за него, разбира се. Сигурно вече съм го изгледал/изслушал към 50 пъти. Заслужава си!

Как се ползва Jabber? (второ допълнено и преработено издание)

Доста се каних да напиша нещо като инструкции, донякъде възпиран от това, че няма смисъл, нещата въобще не са сложни, но ето и малко обяснения:

Що е Jabber?

Jabber („ломотя“, „дърдоря“), вече известен като XMPP (eXtensible Messaging and Presence Protocol – Разширяем протокол за съобщения и състояние). е протокол за обмен на моментни съобщения. „Нещо като ICQ“, ще си кажат повечето. Предимствата му са доста – децентрализираност, достъпност, разширеямост. Естествено, има и някои недостатъци, например двоични файлове не могат да изпращани, затова за обмен на файлове се ползва HTTP. Макар и с множество сървъри, ако някой падне, контактите ви на него стават временно недостъпни (затова е добре да имате сметки на различни сървъри). И други недостатъци, по които обаче се работи.

Как се ползва?

Лесно. Слагате си клиент и си създавате сметка. Сметките приличат на e-mail-и – име@сървър.домейн. Това е. Можете да избирате между голямо количество „чисти“ клиенти – Gajim, Psi, Exodus, Gabber, Tkabber и какви ли не още; както и между различни многопротоколни клиенти с поддръжка на Jabber – Miranda, Pidgin, Kopete… Не сте ограничени от операционната си система, може да ползвате дори Meebo, ако сте на чужд компютър и няма инсталиран клиент. Ето и малко история в картинки:

Gajim

Доста добър и сравнително популярен клиент. Че и на български. За Windows потребителите – това, за потребителите на U*ix-like… мисля, че ще се справят и сами След инсталирането отивате на „Редактиране->Акаунти“, избирате си „Нов“, казвате, че искате да регистрирате нов акаунт, и напред…

Име на потребител: да речем „plamen“. Сървър – български сървъри: jabber.minus273.org, jabber.bglinux.org; иначе можете да ползвате който си искате. jabber.minus273.org е удачен избор. Парола: 123456 Gajim културно ще ви каже как се казва „Вашия JID“ (вашата сметка) Ще изглежда подобно на това: foo@jabber.minus273.org, ако сте се спрели на този сървър. Това е съществената част.

Miranda

Miranda трябва да се инсталира с поддръжка на jabber, след това Options -> Show settings only for module: jabber.dll и другото е ясно, като по-горе.

Exodus

При Exodus в настройките се пише директно пълното име на сметката ви. В горния случай – gunyo@jabber.minus273.org. Парола, запазване на паролата и готово.

Това е. Няма нищо сложно, а е чудесен протокол, без рекламки, тежки програми и какво ли не. И единствен начин да се свържете с мен в реално време, онлайн

P.S. Ето ми адресите отново: plamenstoev@jabber.minus273.org и piros89@gmail.com Надявам се да се чуем (прочетем) скоро!

Резултатите от 18.05.08, СУ

И така, резултатите от Математика-Предварителен са тук. 1966 кандитати, 1061 мъже и 905 жени. Аз съм изкарал 4,75, с 82 мъже пред мен, което не е зле, но на фона на това, което искам, не е и добре. За компютърни науки ще ми трябва поне 5,60 (приблизително, може и да е по-малко, може и да е повече…). Ето и табличка:

	Мъже	Жени
2,00	180	147
3,00-3,49	252	211
3,50-3,99	224	227
4,00-4,49	246	233
4,50-4,99	107	63
5,00-5,49	38	20
5,50-5,99	13	4
6,00	1

И така, на печелившите – честито, аз си отивам на редовните изпити като пич и това е.

До София, че и отзад…

За втори път тази година ходих до София, този път по по-важна работа. Изпит в Софийски университет, Математика – Предварителен. Макар да беше преди почти две седмици не мога да не напиша малко за това.

Пътуването мина добре, макар да беше леко скучно. Слизаме на Централна гара и на първото кръстовището ни посреща шум от спирачки и пищене на клаксони. Дааа, в София сме, няма грешка. След това започнахме поред – УАСГ, кафе, среща с единия ми братовчед (който за този изпит го раздаваше конкуренция), ходене до ФМИ, а в ранния следобед – настаняване в общежитие за нощувка. Последното изглеждаше много запазено, чисто и спретнато, по-късно през деня имаше проблеми с тока и лампите, освен това ми беше съобщено, че е чисто и запазено, защото това е изолационната… Все още не съм си открил заразни болести, значи всичко е минало добре. Имаше и размотаване из София, в търсене на риза за моя милост. Размотаването беше осъществено с помощта на карта, с която се сдобих при предното си посещение на столицата. Приличах малко на заблуден немски турист, но пък ми беше интересно. Имаше и забавни изцепки. Аз съм се вторачил в картата, съобщавайки, че май сме се загубили, при което последва коментар за коефициента ми на интелигентност, с пояснение, че точно отсреща има една хубава табела, гласяща „бул. Мадрид“. И така нататък…

В Неделя сутринта с Дъката се натоварихме на №94 и слязохме до ФМИ. В автобуса чух нови изрази („Евалата, кежуалии!“) и видях PVC бутилки, достатъчни за един скромен селски магазин. Това било то студентския живот… След доста чакане във ФМИ най-накрая ни бяха връчени задачите. Реших каквото и колкото можах и си тръгнах (сякаш мога да направя друго?). Оттам нататък се чувствах не особено добре, заради представянето си, а за капак си изпуснах и влака, та се прибрах с автобус.

Все пак начинанието беше полезно, а и това е само предварителен изпит, ще има още два. Макар да ми се щеше да си почина след матурите…