За чукчите и хората

Заради ниските температури, при които живеят чукчите са майстори в изработката на топли (а защо не и красиви), удобни дрехи.

Чукчите (чукча, ед.ч.) са народ в Чукотска автономна област, коренно население на Чукотския полуостров. Някои живеят и в съседната Якутска република, на запад, в Магаданската област, на югоизток и в Корякски автономен окръг, на юг. По света днес има около 15 000 чукчи. Чукчите са част са от монголоидната раса, по-специално от т.нар. арктическа раса. Характерни са тъмните коси и очи, изпъкналия тесен нос и „дългоглавието“ – главата е по-дълга, отколкото широка. Днес повечето се занимават с еленовъдство.

Езикът им се нарича също чукчи. На своя език те наричат себе си луораветлани или лъгораветлани, което ще рече „истински хора“. Езикът си пък наричат лыгъоравэтлъан йилйил, „език на истинските хора“. Последното ме подсеща за това:

Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече Хора или Истински човеци.
Да започнем с това, че повечето племена обикновено се кръщават така. А после идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, ако денят се е случил лош – Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като например Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък.

Тери Пратчет, „Килимените хора“

Чукчи е вписан в Червената книга на ЮНЕСКО, защото е изчезващ език. Чукчи е роден език само на половината от чукчите, родният език на останалите е руския. Според статистическите данни днес 100% от чукчите са грамотни и владеят добре руски език. До 1931 г. езикът им не е имал азбука, като през 1931 г. е създадена такава, с помощта на латински букви. През 1937 те са заменени с букви от кирилицата, с някои добавени букви. Чукчи е полисинтетичен език, което ще рече, че се стреми да изрази всяко изречение с една дума.

Съществува погрешно разбиране, че един чукча би „заел“ жена си на гостенин, останал да пренощува в неговия дом. Това е погрешно разбиране на един интересен обичай, практикуван в миналото. Преди чукчите са осъществявали търговски връзки с далечни селища, като често са оставали да пренощуват при своите финансови партньори. Така са се пораждали реципрочни връзки между семействата на търговците, като често съпругата на единия е имала деца от другия и обратно. Това се е правило с цел създаване на близка и здрава връзка между семейства за дълги периоди от време. В наше време подобна практика вече не се прилага систематично.

Чукчите са характерен персонаж в много руски вицове, главно заради „по-примитивния“ си начин на живот. Те са нещо като събирателен образ на народите от североизточните части на Русия. За чукчите също е обичайно да си разказват вицове за руснаци, както и за други народи.

От един такъв виц идва и името на този блог.

Един чукча написал роман и отишъл в издателска къща Редакторът го пита:

– Чел ли сте някои от големите автори? Толстой, Тургенев, Горки?

А чукчата раздразнено отвърнал:

– Чукча не читател, чукча писател!

Та така, чукча писател! За жалост вицът е твърде популярен, та има и други блогове с подобни имена. Малко след като направих блога намерих блог с име „Чукча читател“, който не мога да открия сега. А пишейки тези редове се натъкнах на това: http://hop-hop-ale.blogspot.com/. Името не съвпада изцяло, макар идеята да се припокрива 100%, но пък има още едно интересно съвпадение, с човека сме адаши!

Може би в бъдеще блога няма да се казва така, или няма да просъществува за дълго. Няма да е първият изоставен блог, ако се случи нещо подобно. Но обезателно в името винаги ще има нещо „чукотско“, нещо „примитивно“ и що-годе забавно. Поне на мен.