Архив за февруари, 2008

Пълно лунно затъмнение

февруари 21, 2008

На 21.02.08 между 5:00 и 5:51 можеше да се наблюдава пълно лунно затъмнение. Като младши астроном любител станах по никое време, пих едно кафе и отидох в НАОП-Ямбол. За нещастие времето беше против нас и само за час падна гъста мъгла, та не видяхме нищо. На доста места из страната положението беше подобно. Все пак е имало и късметлии. Ето снимка от форума на Звездно общество: (Снимката е от Димитровград)


Другия път повече късмет, пък и дотогава може да си имам собствен телескоп, кой знае? :-)

The Story of Stuff

февруари 19, 2008

Замисляли ли сте се някога откъде идват нещата по магазините? Замисляли ли сте се за хората, които са ги създали? А къде отиват и какво става с тях след като ги изхвърлим?
The storry of stuff“ е 20-минутен поглед върху схемите на производство и консумация. Пълен е с доста факти и ме накара да се поумисля. И определено в бъдеще ще подбирам внимателно стоките, които купувам. И ще купувам много по-малко неща. Бездруго не обичам джунджурии. Защото зад нещата, които ползваме, стоят много повече неща от нашите пари и купчина пластмаса. Зад рекламните ни брошурки, жълти вестничета и скандита стоят изсечени горички. Зад огромна част от стоките ни стоят най-различни химикали, голяма част от които - токсични. И разбира се, зад стоките стоят и хора. Най-често ниско платени, без здравни осигуровки, образование, без бъдеще. Следващия път, когато си купите ново радио, да речем, се запитайте дали не е било сглобено в мръсна фабрика в Третия свят, от някое 12-годишно дете, срещу мизерно заплащане и се поставете на негово място. Замислете се и за ненужните боклуци, които си купувате, както и за все още използваемите неща, които изхвърляте. Колко мобилни телефона сте сменили досега? Колко килограма батерии сте изхвълили? И т.н.
Някой ще каже, че това са глупости. Разбира се, по-важно е да си гледаме в собственото канче, какво ни боли за другите? Аз обаче си мисля, че можем да правим нещо повече от това да си живеем живота и да си гледаме кефа. Можем да си помагаме, даже не се иска много. Можете да живеете без доста боклуци, можете да ходите на магазин с платнена чанта, можете да гасите крушките, да си изхвърляте боклука разделно… Все прости неща, за които не се иска кой знае какво, а могат да се постигнат добри резултати. По-ниска степен на замърсяване, повече ресурси, повече природа за децата ни, повече щастливи хора… Струва си да опитаме, нали?

Happy birthday

февруари 18, 2008

Днес навърших 19 години. Как лети времето! Като че ли вчера с наборчетата търчахме из квартала и се избивахме с пластмасови оръжия. А не беше вчера. Може да не е минало много време оттогава, но е минат доста път. Вече съм млад човек, набелязал съм си цели и опъвам лъка си. През 2008 ще пусна доста стрели и съм сигурен, че ще улуча доста мишени. Ще завърша гимназия и ще стана студент. Ще се преместя в друг град. Ще срещна нови приятели. Ще…

Човек се замисля за тези неща най-вече в такива дни. Празниците са като километрични камъни, с които следим колко път сме изминали. Празниците са също и маси, край които си пълним коремите и пухтим доволно, отдали се на размишления за живота (този пост е излязъл изпод пръстите ми в подобна обстановка. Все пак на гладните рядко им остава време да мислят за глупости.) Покрай кебапчетата, чашите, салатите и тем подобни подскачат и спомени, мисли, надежди… Но минава време, на стомаха ни олеква и забравяме някои мисли. Остава само пътя напред.

Много сериозно стана. Я да си ударя едно „жив, здрав, пари, йедини, пийни, тия 6 неща“ и да се махам.

Начало

февруари 17, 2008

Казвам се Пламен Стоев и това е първата ми публикация в първия ми блог. От много време желая да списвам блог и най-после се престраших. Не съм много наясно с подбудите си да започна да пиша. Може би съм поредната заблудена душа из Мрежата, решила, че може да сподели нещо интересно. А може би наистина мога да споделя нещо интересно. Но това не мога да разбера сам. „Аз знам, че сам нищо не знам.“ Дали нещата, за които ще пиша са интересни или не – това могат да кажат само другите, всеки за себе си.
Понякога мисля за Мрежата като за една огромна стена на клозет изпъстрена с умотворенията (а доста често и гъзотворенията) на най-различни хора. Навсякъде всеки е оставил каквото му е дошло на акъла, душата и други части. Този блог ще бъде моето малко кьоше, местенце за моите творения, резултат от различните ми душевни напъни.
Реших да кръстя блога си „Чукча не читател“ заради майтапа. Всъщност аз обичам да чета. Обичам и да слушам, макар да ми трябват още много упражнения в това изкуство. За да пишеш първо трябва да си чел. А аз чета. Книги, блогове… С удоволствие ще чета и коментарите, които (надявам се) ще се появят след време.
Мислех да напиша в първата публикация някои неща за себе си, но не виждам особен смисъл. Все пак тук ще пиша за нещата, които ми допадат, които ме интересуват, които ме вълнуват, или просто са ми любопитни. Смятам, че те доста по-добре ще покажат какъв съм. И дали въобще съм някой.