Как се ползва Jabber? (второ допълнено и преработено издание)

Доста се каних да напиша нещо като инструкции, донякъде възпиран от това, че няма смисъл, нещата въобще не са сложни, но ето и малко обяснения:

Що е Jabber?

Jabber („ломотя“, „дърдоря“), вече известен като XMPP (eXtensible Messaging and Presence Protocol – Разширяем протокол за съобщения и състояние). е протокол за обмен на моментни съобщения. „Нещо като ICQ“, ще си кажат повечето. Предимствата му са доста – децентрализираност, достъпност, разширеямост. Естествено, има и някои недостатъци, например двоични файлове не могат да изпращани, затова за обмен на файлове се ползва HTTP. Макар и с множество сървъри, ако някой падне, контактите ви на него стават временно недостъпни (затова е добре да имате сметки на различни сървъри). И други недостатъци, по които обаче се работи.

Как се ползва?

Лесно. Слагате си клиент и си създавате сметка. Сметките приличат на e-mail-и – име@сървър.домейн. Това е. Можете да избирате между голямо количество „чисти“ клиенти – Gajim, Psi, Exodus, Gabber, Tkabber и какви ли не още; както и между различни многопротоколни клиенти с поддръжка на Jabber – Miranda, Pidgin, Kopete… Не сте ограничени от операционната си система, може да ползвате дори Meebo, ако сте на чужд компютър и няма инсталиран клиент. Ето и малко история в картинки:

Gajim

Доста добър и сравнително популярен клиент. Че и на български. За Windows потребителите – това, за потребителите на U*ix-like… мисля, че ще се справят и сами След инсталирането отивате на „Редактиране->Акаунти“, избирате си „Нов“, казвате, че искате да регистрирате нов акаунт, и напред…

Име на потребител: да речем „plamen“. Сървър – български сървъри: jabber.minus273.org, jabber.bglinux.org; иначе можете да ползвате който си искате. jabber.minus273.org е удачен избор. Парола: 123456 Gajim културно ще ви каже как се казва „Вашия JID“ (вашата сметка) Ще изглежда подобно на това: foo@jabber.minus273.org, ако сте се спрели на този сървър. Това е съществената част.

Miranda

Miranda трябва да се инсталира с поддръжка на jabber, след това Options -> Show settings only for module: jabber.dll и другото е ясно, като по-горе.

Exodus

При Exodus в настройките се пише директно пълното име на сметката ви. В горния случай – gunyo@jabber.minus273.org. Парола, запазване на паролата и готово.

Това е. Няма нищо сложно, а е чудесен протокол, без рекламки, тежки програми и какво ли не. И единствен начин да се свържете с мен в реално време, онлайн

P.S. Ето ми адресите отново: plamenstoev@jabber.minus273.org и piros89@gmail.com Надявам се да се чуем (прочетем) скоро!

Резултатите от 18.05.08, СУ

И така, резултатите от Математика-Предварителен са тук. 1966 кандитати, 1061 мъже и 905 жени. Аз съм изкарал 4,75, с 82 мъже пред мен, което не е зле, но на фона на това, което искам, не е и добре. За компютърни науки ще ми трябва поне 5,60 (приблизително, може и да е по-малко, може и да е повече…). Ето и табличка:

	Мъже	Жени
2,00	180	147
3,00-3,49	252	211
3,50-3,99	224	227
4,00-4,49	246	233
4,50-4,99	107	63
5,00-5,49	38	20
5,50-5,99	13	4
6,00	1

И така, на печелившите – честито, аз си отивам на редовните изпити като пич и това е.

До София, че и отзад…

За втори път тази година ходих до София, този път по по-важна работа. Изпит в Софийски университет, Математика – Предварителен. Макар да беше преди почти две седмици не мога да не напиша малко за това.

Пътуването мина добре, макар да беше леко скучно. Слизаме на Централна гара и на първото кръстовището ни посреща шум от спирачки и пищене на клаксони. Дааа, в София сме, няма грешка. След това започнахме поред – УАСГ, кафе, среща с единия ми братовчед (който за този изпит го раздаваше конкуренция), ходене до ФМИ, а в ранния следобед – настаняване в общежитие за нощувка. Последното изглеждаше много запазено, чисто и спретнато, по-късно през деня имаше проблеми с тока и лампите, освен това ми беше съобщено, че е чисто и запазено, защото това е изолационната… Все още не съм си открил заразни болести, значи всичко е минало добре. Имаше и размотаване из София, в търсене на риза за моя милост. Размотаването беше осъществено с помощта на карта, с която се сдобих при предното си посещение на столицата. Приличах малко на заблуден немски турист, но пък ми беше интересно. Имаше и забавни изцепки. Аз съм се вторачил в картата, съобщавайки, че май сме се загубили, при което последва коментар за коефициента ми на интелигентност, с пояснение, че точно отсреща има една хубава табела, гласяща „бул. Мадрид“. И така нататък…

В Неделя сутринта с Дъката се натоварихме на №94 и слязохме до ФМИ. В автобуса чух нови изрази („Евалата, кежуалии!“) и видях PVC бутилки, достатъчни за един скромен селски магазин. Това било то студентския живот… След доста чакане във ФМИ най-накрая ни бяха връчени задачите. Реших каквото и колкото можах и си тръгнах (сякаш мога да направя друго?). Оттам нататък се чувствах не особено добре, заради представянето си, а за капак си изпуснах и влака, та се прибрах с автобус.

Все пак начинанието беше полезно, а и това е само предварителен изпит, ще има още два. Макар да ми се щеше да си почина след матурите…

Сколопендра

(cc by-sa) Fritz Geller-Grimm

Допреди няколко дни даже не знаех, че се казва и така, гадината ми беше известна под името „скрипя“. Но десет минути след като се върнах от Боровец видях такова нещо да ходи необезпокоявяно в стаята ми. ОТВРАТ!!! Мразя повечето гадини с 4+ крака, а ако са с около 40, дълги една педя и с големи „ногочелюсти“ ми се обръщат червата. Имам страх от някои паяци и насекоми, за многоножки да не говорим. Чудя се как да се излекувам от него. Дотогава всяка близка среща с тях ще е едно малко изпитание за мен.

За капак с мен беше и баба ми, която е хапана от такова нещо като малка, и когато го видя се паникьоса много, което ми повлия допълнително. Всъщност, аз си бях направо спокоен в сравнение с нея. Пратих я за лопатка, за съжаление докато ми беше връчен инструмента сколопендрата сви зад едни саксии, с което вся допълнителен смут. Тъй де, ще вземе да се мушне някъде, пък после иди я търси. Слава Богу, животното имаше повече крака, отколкото акъл, и се показа отново, при което беше защипано с лопатка, насметено в друга лопатка, изхвърлено на двора и тъпкано на воля. Спокойно може да играе подържаща роля в „Умирай трудно“, твърдата му хитинова обвивка е трудна за чупене, но в крайна сметка след доста гърчене си умря.

Което обаче не е успокоение, сега ми е донякъде смешно и интересно, но още се озъртам из стаята и не ме блазни идеята да бъркам под леглото, чудя се откъде се е взело. Дали е дошло отвън (ще взема да си херметизирам стаята), или отвътре (с какво се е хранило, по дяволите)? Търсих из Мрежата, само за да попадна на видео на сколопендра, ядяща мишка… Изобщо, голяма лудница. Ще взема да си купя АК-47, или поне ще си обзаведа стаята с дебел метален прът, който да ми е под ръка за бъдещи срещи с подобни гости.

Мълчание

Дълго време не писах. След ходенето до София имах редица неща за вършене, затова все не ми оставаше време да драсна някой ред, после балове, празници, пиене и какво ли не… А и се поиздъних на изпита и не ми се говореше. Сега вече имам много свободно време и смятам да потърся отново отдушник на графоманията си. Че се насъбра и много материал…

Също така, в близко бъдеще трябва да направя блога малко по-шарен (шаренийка – да, циганийка – не), да оправя категориите и различните му там приставки…

Започвам още сега…

Reise, Reise…

Багажът ми вече е събран, всичко е готово, утре сутринта ще пътувам за София, за първия кандидат-студенстки изпит в живота си. Математика. Сериозна работа. Много хора ми стискат палци, аз също вярвам в успеха, но кой знае? След две седмици ще знам дали съм се справил. А и да не съм — голяма работа.  Все пак това е предварителен изпит. А на редовния ще съм още по-подготвен и по-спокоен. Няма място за притеснения. Не се шашвам, знам къде ми е пешкирът. Или поне с такова заблуждение живея. Сега слушам “Reise, Reise” на Rammstein и си мисля за това, че всеки си следва пътя. А пътища много, даже не трябва да се обръща колата. Стига простотии, лягам си, че утре ще ставам в три…

Изгубени в превода

Приятно е да четеш новини на роден език. Пък и така информацията става достъпна за по-голям кръг хора. А може би не? Днес ми попадна любопитният сайт „My Еднозначно число Живот“. Интересен превод на „My Digital Life“. Във въпросния сайт ще откриете и „Машина превод“, която да ви преведе от ингилизки на други езици. Резултатът е доста интересен.

Ето някои любопитни извадки:

Мрежа Паса – Web Browsers

Междуособен Служба – Internet Services

Домашно Огнище Забавляване – Home Entertainment

Пийнал и Мошеник – Tips and Tricks

Дънер In – Log In

Предишен Вътрешности – Previous Entries

Как е? Да хвърлим око и на статиите:

Как Your Бърз Работилница – How Your Cursor Works

Ябълка Освобождавам Нов Ловна експедиция 3.1 За И двамата Mac И Прозорец PC – Apple releases new Safari 3.1 for both Mac and Windows PC

Огън 3 Отивам 4 Наличен за Засвидетелствувам – Firefox 3 beta 4 available for testing

„Междуособен Изследовател“ пък е „Internet Explorer“. И така нататък Е, все пак хората предупреждават:

важен: You’re четене a машина превеждам паж кой? е при условие че ” както е” без гаранция. Не като човешки превод, машина превод does не разбирам определителен член граматика, semantics, синтаксис, говор на естествен език, така често произвеждам inaccurate и нисък качество текст кой? е заблуждаващ и incomprehensible. Така, харесвам отнасям към къмпървоначален English предмет когато и да възможен.

Е, след като така или иначе текстът на български е безполезен (освен ако не искате да се посмеете, но омръзва на втората минута), защо просто не го махнат? Може би никой не им е казал? Или?…

Време е за блог

Чета блоговете на другите (понякога е по-скоро „разглеждам“, да си призная), и си мисля защо този, който аз пиша не се получава много-много. Намирам си най-различните извинения, от това, че нямам нищо интересно за писане, до това, че нямам време. Днес си признах, че причината е друга. По публикациите тук може да се види кога съм по-активен и надвивам мързела си, както и кога той мори мен. Просто е. В дните, когато съм си „стъпил на краката“ си върша всичко, пиша писма на хората, с които не мога да си общувам иначе (никой не се е излъгал да пробва jabber досега, ей…), пиша си в блога, пиша си в личния дневник, уча си немския и т.н. Когато обаче се разпусна (по-точна е думата „разхайтя“) повечето процеси замират. И така.

Повечето хора пишат в блоговете си не само за себе си, а и за обществено значими, или просто любопитни неща. Аз пиша само за себе си и за калпавите си виждания. Чета си публикациите от преди и какво виждам? Безпочвен на места оптимизъм, наивни изказвания другаде, необосновани твърдения и други красоти. Ако имам малко срам трябва да си затрия блога и да не пипам клавиатура в близко бъдеще. Но няма, нека да стои за урок, бездруго май го четем само аз и родителите ми . Горното за триенето също е преувеличение, разбира се. Да не кажа „превземане“. Изобщо, станал съм много самокритичен, да се похваля (и да се порицая, за това, че се хваля, разбира се ). Затова и съм изпълнен със съмнения за всичко, което върша. Най-вече за мотивите ми да го върша.

Предполагам, че ако пораствам, блога ще расте заедно с мен. „Ако“. Може да го прекръстя, да го изоставя, да започна друг и т.н. Важното е да не ме мързи да върша нещо. Важното е да не се спирам. На другото – майната му