Математика II

Свърши вече. Последен кандидатстудентски изпит за 2008. И за следващите няколко години, надявам се. Казват, че нещата се получавали от третия път. Ако това е вярно, ако и сега не се получат както трябва не знам кога. Но пък, човек винаги може да си каже „Каквото – такова“. Смятам, че този път се представих най-убедително, запазвайки бавния и сигурен прогрес. Няма да има чудеса, но все пак ще е по-добре от преди. Ех, ако имаше още 2-3 изпита можех и 5,90 да хвана. Но няма как. Само три дават, даже и те не са малко.

Интересна е секретността при този изпит. Искаха задачите заедно с писмените работи. На мен пък не ги поискаха, аз си ги взех, какво пък. Дано само да не ме изрежат за това (няма, няма, ооо, ооо…). Чудя се какво ли е провокирало тези мерки. Нямаше и решения за продан (след изпита, имам предвид ), но това било поради дезорганизация, по-скоро. Задачите и решенията – тук. Първа е любопитна, от една страна е много лесна, от друга – има за досещане. На мен ми се сториха най-лесните досега (от трите изпита), но това си е моето субективно мнение. Ще разбера дали наистина са ми били лесно след десетина дни.

Важното е, че мина, оттук нататък, до 5 август, само напрегнато очакване. Чудя се дали да не изгоря ритуално сборниците по математика. Сценката би била интересна. Пентаграми, хвърчащи листи със задачи, игрив огън, аз, нареждащ над огъня и отричащ се от всички помощни теореми, правила и чертежи. Анатема!… Лапешки истории. Въртят ми се някои идеи какво да правя, докато очаквам резултати, а и какво въобще ще правя нататък, поне засега. Така или иначе мисля, че петилетката ще завърши добре. Няма да я преизпълня, но какво пък, „колкото – толкова“.

~ от piros256 на юли 24, 2008.