„Цифров кошер“ заедно със заместник-министъра Кирчо Атанасов. Отляво-надясно: Радослав, Калин, аз, Борислава, г-н Атанасов, пак Борислава, Мони и Адриан.
Най-после да остане време да пиша и за отбора. Шест души, с които се срещнахме случайно, обединени около обща (макар и неясно поставена) задача. Интересно е как само за 20 минути можеш да се сработиш с хора, които преди никога не си виждал. И дори ти е приятно да си край тях. Как се срещнахме?
17:40, парк-хотел „Санкт Петербург“, намираме се в нещо като зала за конференции. По стар български обичай техническата конференция започва по-късно. Общи приказки, после още общи призказки, после започва теглене на отборите. Съквартирантът ми попада в отбор № 3, аз отивам в отбор № 4. Запознаване, шапки и тениски (аз не харесвах много жълтото, но какво да се прави, а сега ми е един от любимите цветове 
), после започваме работа. В стаята на момичетата, защото едната носеше лаптоп. В крайна сметка неочаквано става така, че се улисваме в работата и закъсняваме малко за вечеря.
На масата – изненада, Калин също е вегетарианец. Братски си разделихме картофите от другите (пържоли в замяна), работа в екип до дупка . Вечерята послужи добре за сплотяване на колектива, а след нея излязохме на разходка (само Борислава остана в хотела). Ходихме наляво-надясно, после се спряхме на една аптека, за да може едната Борислава да купи лекарство за другата (споменах ли, че се сработихме добре не само за дните на дигиталната компетентност?), а Калин се изгуби нанякъде в търсене на сладолед. Чакаме го, сещаме се, че никой му няма телефона и не можем да му се обадим (то почти никой нямаше телефоните на другите), аз отивам да го търся, връщам се с празни ръце. Той обаче се връща минута след това и всичко е ОК, даже и сладоледа е налице. А лъжици? Хайде обратно към магазина, този път отиваме двамата.
В крайна сметка се прибираме по разписание, водени от безпогрешното чувство на ориентация на Калин. Продължаваме работата, сладоледа допринася още за сплотяването на колектива и полека-лека се заформя „продукт“. Меню на Flash. Мислех да го кача тук за показ, но WordPress не дава, и по-добре, че Ради и Мони щяха да ме бият . Аз не можех да помогна много, освен бръмчейки наоколо давайки идеи, затова и ги оставих съвсем към 03:00.
„Цифров кошер“ на работа
На сутринта се събираме край масата за закуска и се ражда името на отбора – „Цифров кошер“. Идеята е, че тъй като работим добре заедно и сме в жълто и черно (повечето) сме като пчели. И сме цифрови, по обясними причини. Освен това аз се писах доброволец за капитан на отбора, или за „пчела-майка“ . Събираме флашпамети и дискове и към автобуса. Пристигаме на Международния панаир, кратка фотосесия и към залата. Общи приказки, после още общи приказки, после едни страхотни дечурлига представиха страхотни маршове, за настроение. То не беше „Една българска роза“, не беше Одата на радостта, не беше чудо… Състезанието започна навреме, представиха ни, после за нас – напрежение, за публиката вицове и песни. Времето ни беше отчетено по много странен начин „за улеснение“ – два пъти по 15 и веднъж 10 минути. Не можеха ли да си го направят нормално, от 40 до нула и готово. Както и да е, направихме каквото можахме, времето ни изтече и си седнахме. Дойде ред на представянето.
Проблемът ни беше, че нямахме кой знае какво за представяне, не ни стигна и времето да си навържем разнородните неща. Но това не ни смути по никакъв начин. Благодарение на съобразителността и златните уста на Борислава представихме по блестящ начин това, което всъщност нямахме . И си седнахме по местата, в очакване на присъдата на журито (което за нас дори нямаше въпроси).
Избрахме Flash за нашия проект, защото…“
Журито ни отсъди трето място. Само ако имахме време да доправим някои неща… Но млъкни, сърце! Миналото не подлежи на промяна и не си струва да се ядосваш заради него. В крайна сметка се представихме добре, работихме в екип, забавлявахме се – нали това е важното?
И така, обратно в хотела, обяд и раздяла. С някои дори не успях да си взема довиждане. Но няма как, всички хубави неща си имат край някъде, дните на дигитална компетентност също. Наистина, трябваше да ни дадат още една вечер заедно, да си попразнуваме. Но не би. Не успяхме да се опознаем по-добре, затова пък разменихме координати из мрежата, дигитално компетентни сме, я! И се надявам да не се забравим. Рядко ми се случва да срещна толкова свестни хора на едно място. Надявам се да ги срещна пак.
Благодаря ви отново за времето, което прекарахме заедно!
